Прочетен: 2199 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2011 12:16
Ние не знаем от къде идва човекът в този свят...
Новороденото е абсолютен Бог. То е изпълнено единствено и само с Божествена енергия и с нищо друго...
Нито една жена няма да може да отговори ясно и точно на въпроса какво точно е разбрала по време на бременността и раждането. Но всяка жена ще ви каже, че този период я е променил много силно. Както всяко истинско произведение на изкуството – резултат от някакъв Божествен диктат, при който художникът е само проводник, така и раждането на детето е резултат на Божията воля, проводници за която са родителите. Бог дава на майката девет месеца, за да може тя да се отвлече от проблемите на света и да свикне с диханието на Бога, което се усеща под сърцето й. И когато детенцето се ражда, за майката то е жител на нейния свят, а за бащата – жител на свят чужд и неясен...
Човек, изпълнен с Божествена енергия, попада в нашия реален свят. Толкова тясна връзка с майката му е необходима, за да усеща поне някакво подобие на безопасност...
Първият истински контакт между бащата и детето настъпва, когато детето започне да разговаря. Речта е най-универсалният и ако щете – най-действен начин за познаване на света. Веднага щом детето пристъпва към активното опознаване на света, бащата започва да усеща едно все по-нарастващо взаимно разбиране между него и детето. Мястото на Божествената енергия постепенно се заема от практическия опит...
Всички малки деца са добри. Пораствайки, те „се влошават”. При някои този процес на влошаване продължава до старостта.
Порастването е процес, при който човек все повече се отдалечава от Божественото в себе си и се приближава към това, което ще му помогне да оцелее. В това, разбира се, няма нищо трагично и ужасно. Без тази замяна човек не би могъл да живее. Защото земният живот се развива според законите на социума, а не на Бога.
Обаче в никакъв случай не трябва да се отнасяме към децата като към някакви „недочовеци”. Те са други хора. Те с различен успех се учат от нас, възрастните, как трябва да се живее в този свят. Ние кой знае защо не искаме да се учим от тях на това как може да се живее в техния свят.
Една от главните грешки на човечеството е, че възрастните възприемат децата като някакво празно, бяло платно, на което може да бъде нарисувано каквото и да е. Но всъщност детето е мозайка и ние, ако можем да му помогнем с нещо, то е да сглобим от наличните, дадени му от Бога частички красива и уникална рисунка...
Ако сме лишени от постоянен приток на Божествена енергия, няма да оцелеем.
И последно. Детето е изпит, който всеки човек държи пред Създателя. Ако ти, родителю, си объркал цялата мозайка и след петнадесетина години виждаш пред себе си приличащ на теб изрод и мръсник, значи не си издържал изпита по човешка състоятелност. Даже ако си успял да станеш олигарх или знаменитост.
Ние не знаем къде заминава човек от този свят. Но ако предположим, че всички отиваме ТАМ, то очевидно е, че ТАМ ще се срещнат не олигарх и неговият наследник, а таткото и сина. И тогава ще настъпи равносметката. Детето не е просто наше продължение. То е такова наше продължение, каквото сме заслужили. И няма какво да обвиняваме някого за това.
Всичко започва с това, че ние сме държали на ръцете си подобие на Бога.
Новороденото е абсолютно добро.
Откъси от книгата на Андрей Максимов «Многослов»
